Съгласно чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. С регламентирането на това задължение законодателят е гарантирал правилното приложение на регламентираните в чл. 5 и 10 ГПК принципи на законност и установяване на истината.

Органът по принудително изпълнение е подчинен на представения пред него изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Има се предвид, че той е длъжен да образува производство по принудително изпълнение при представяне на някои от посочените актове, но само спрямо страните, посочени в тях като кредитори и длъжници.

На 24 март 2020 г. Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) беше обнародван в „Държавен вестник“. Законът влиза в сила с обратно действие от 13 март 2020 г. с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародването - § 52. В него се предвиждат мерки и действия в различни области за времето на извънредното положение, като макар и пестеливо, ограниченията, заложени в него, обхващат и процеса по принудително изпълнение. Разпоредбите, касаещи изпълнителните производства, нямат обратно действие и се прилагат от влизането в сила на закона - 24.03.2020 г.