Институтът на стопанска непоносимост е актуален в настоящата обстановка на пандемия от COVID-19 и наложените извънредни мерки за овладяването й. Сегашните условия изпълняват изискването за непредвидими обстоятелства по смисъла на закона, а в много сфери пандемията ще има и силно негативен икономически отзвук, който реално ще наруши еквивалентността по договори, сключени преди възникване на извънредното положение.

Измина година от последния ми преглед на практиката на Върховния касационен съд по Павловите искове1, а настоящият, като трети поред2, може да бъде наречен вече традиционен. След бурното развитие в употребата на исковете по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и изясняването на редица водещи въпроси във връзка с тях през предходните години, обхванатият с настоящото изложение период може да бъде характеризиран като далеч по-спокоен от гледна точка на постановената практика - и като обем, и като значимост.

Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по разрешен
(с вляло в сила решение) спор между същите страни, с предмет потестативното право на разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение, при който задължението на приобретателите за издръжка е трансформирано в парично, и върху потестативното право за разваляне (поради неизпълнение) на сключен между страните друг алеаторен договор, с предмет различен имот, срещу същото насрещно задължение, по отношение изпълнението на което съглашение не е поискана от длъжника трансформация на задължението му в натура в парично и такава не е допускана от съда?

Непозволено увреждане
…………………
Член 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Виж още статии...